Ако едно дете или юноша изглежда тъжно или обезпокоено, важно е да се проведе съдържателен и спокоен разговор с него. Ако смятате, че може да е налице депресивно разстройство, трябва да потърсите професионална помощ.

Диагнозата трябва да бъде поставена от лекар: това включва разглеждане на възможни диференциални диагнози, за да се изключат физически проблеми (напр. дисфункция на щитовидната жлеза) и изследване за потенциално придружаващи психиатрични разстройства (напр. тревожни разстройства ).

Опитните лекари са обучени да се справят с често наблюдаваната при юношите тенденция да отричат, както  и с възможни чувства на срам поради депресивните симптоми.

Диагностицирането на депресия може да се извършва само от лекари и специалисти в областта на психичното здраве, но е важно Вие да знаете как да разпознаете депресията. Разпознаването на депресията като такава е критична стъпка за справяне с нея. Родителите, роднините, приятелите и учителите играят важна роля в този процес.

Но в кой момент абнормното поведение се превръща в проблем?

Ако специфичните за възрастта депресивни симптоми продължат за по-дълъг период от време (няколко седмици или дори месеци) и ако няма стабилизиране към обичайното настроение, то е вероятно човек да преживява депресия, а не "нормална", свързана с възрастта промяна, или временна реакция на външен стрес (напр. ситуация на загуба, смърт на близък).

В допълнение към специфичните за възрастта симптоми, роднините, приятелите и учителите могат да следят за следните предупредителни признаци:

• Отдръпване от хобита и типични за възрастта дейности
• Силно влошаване на справянето в училище
• Екстремни промени в поведението и външния вид
• Бягство от дома
• Злоупотреба с алкохол и наркотици
• Самоизолация от семейството и/или връстниците.