Подобно на кръвното налягане, холестерола и гликемията, настроението трябва редовно да се наблюдава в първичната здравна помощ, тъй като, в допълнение към преките си ефекти върху благополучието, е рисков фактор и при други състояния. Ако общопрактикуващият лекар иска да предотврати оставането на недиагностицирани пациенти и ако клиниката има средствата да отговори на нуждите на пациентите (вижте Насочване към психообучение и/или психотерапия), той/тя може да помисли за рутинен скрининг за депресия, напр. за всеки нов пациент.
Съществуват много скринингови инструменти за депресия.
Въпросникът СЗО-5 може да се прилага като стандартен скринингов тест за депресия. Той е добре валидиран метод за скрининг на депресия в първичната здравна помощ. Лесен е за употреба, кратък, само с пет въпроса, всичките позитивно формулирани (без изрично да се споменава 'депресия'). Ако резултатът на пациента е по-малък или равен на 13, е възможно той/тя да преживява депресивен епизод (80% чувствителност). При тези пациенти диагнозата трябва да бъде изследвана допълнително от общопрактикуващия лекар.
Друг скринингов инструмент, подходящ за използване в първичната здравна помощ, е въпросникът PHQ-9 (Patient Health Questionnaire-9), който позволява на общопрактикуващия лекар да определи тежестта на депресивните симптоми и степента на функционално увреждане. Този инструмент също е добре валидиран и чувствителен към промени във времето. Резултат между 5 и 9 предполага лека депресия, от 10 до 14 предполага умерена депресия, а 15 и повече точки показват тежка депресия. Особено внимание следва да се обърне на утвърдителните отговори на 9-ти въпрос ('имате ли мисли, че би било по-добре да сте мъртъв, или мисли за самонараняване по някакъв начин').
Най-важните предизвикателства при диагностицирането на депресията са в две посоки:
Разграничете депресията от това 'да се чувстваш тъжен', т.е. от нормалните или преходни депресивни чувства.
Не подценявайте въздействието дори и на леките симптоми на депресия, които могат да бъдат лечими.
Има няколко аспекта на депресивния епизод, които показват колко тежък е той, включително апатия, емоционална скованост, чувство на вина, тежка безнадежност, ежедневни колебания в настроението, склонност към самоубийство, психотични симптоми и промени в личността.
Диференциална диагноза
При достигане до диагноза депресия, трябва да се вземе под внимание и органично разстройство на настроението. Трябва да се изключи соматична и/или ятрогенна депресия и да се лекуват:
ендокринологични дисфункции като хипер- или хипотиреоидизъм, хиперпаратиреоидизъм , хиперкортизолизъм,
неврологични разстройства,
вирусни инфекции,
рак и паранеопластични синдроми,
автоимунна реакция,
фармакологични прични като кортикотерапия, злоупотреба с и зависимост от бензодиазепини, и др.
