Депресията и самоубийството са тясно свързани, като до 10-15% от пациентите с тежка и рекурентна депресия в последствие умират от самоубийство. Между 40% и 70% от пациентите с депресия имат мисли за самоубийство, а повече от 90% от хората, които умират от самоубийство, са страдали от психично разстройство, най-често депресия. Индикаторите за висок риск от самоубийство включват криза с психопатологични маркери като настойчиви мисли за самоубийство, безнадеждност и безпомощност, несъответно чувство на вина, силно желание за действие или импулсивност, злоупотреба с вещества и алкохол и директни и индиректни заявления за самоубийство.
Общопрактикуващите лекари трябва директно да запитат пациента дали има мисли или планове за самоубийство: съществуват достатъчно доказателства, че това не би довело до по-висока вероятност той да си навреди, докато може да се окаже облекчение за човек в криза да има възможност да обсъжда своите тревоги открито.
Ако пациентът има склоннност към самоубийство, въвлечете роднини и специалисти и се уверете, че за него се полагат постоянни грижи. Свързвайте се с пациента през кратки интервали от време.
Оценката на суицидния риск е жизненоважна при тежките случаи. Ако общопрактикуващият лекар няма опит в проучването на риска от самоубийство, може да се възползва от инструмента за оценка на суицидния риск.
