Какво трябва да знае един общопрактикуващ лекар
Депресията засяга приблизително една на всеки четири жени и един на всеки осем мъже по време на техния живот. Около 10% от пациентите в практиките от първичната здравна помощ страдат от депресия.
Депресията включва промени в поведението (напр. социално оттегляне, забавяне на речта) и в чувствата (напр. чувство на изтощение или вина). Тези симптоми винаги са в резултат на съществени промени в мозъчните функции: депресията се свързва с нарушения в серотонинергичната и норадренергичната системи, както и в стрес-хормоналната система. Въпреки това, до този момент не съществуват биологични маркери, които могат да бъдат използвани клинично за диагностика.
Относно причините за депресията, важно е да разграничим генетично детерминираната или придобитата податливост на депресия от отключващите събития или житейските обстоятелства. Понякога дори положителни житейски събития (като например начало на ваканцията или повишение в работата) могат да отключат депресивни епизоди. Депресивните епизоди могат също да започнат и без разпознаваем отключващ фактор. Съществува тенденция да се надценяват външните отключващи фактори и да се омаловажават биологичните фактори, откъдето произтича рискът депресията да не бъде внимателно диагностицирана като клинично разстройство и да не бъде лекувана в съответствие с указанията.
Депресията засяга качеството на живот в дълбочина. Това ясно се подкрепя от факта, че няма други заболявания, толкова тясно свързвани със самоубийство поради непоносимо страдание и отчаяние. Качеството на живот на пациента и прогнозата ще бъдат по-силно повлияни, когато депресията е съпътствана от други заболявания.
