Какво трябва да знае учителят?
Юношеството е процес на преход между детството и зрелостта. Юношеството може да се разглежда и като кръстопът, където изграждането на идентичността, търсенето на автономия и преживяването на нови неща могат да доведат до нови рискове и загуби. В условията на съзряване на мозъка и социални предизвикателства, повечето психични разстройства започват да се появяват в юношеска възраст, включително депресията. Депресията се отличава поради своята честота, тежест и риск за самоубийствени актове.
Училището е важно място за идентифициране и предотвратяване на психично-здравни проблеми. Обичайно за един учител е да подозира, че нещо не е наред, когато поведението на ученика и академичните резултати се променят с течение на времето. За съжаление, тези промени могат да бъдат отдадени на други причини и една ценна възможност за интервенция може да бъде пропусната.
Депресията в юношеството
Бремето на депресията е огромно: тя засяга приблизително една от всеки четири жени и един на всеки осем мъже в рамките на техния живот. Според Световната здравна организация, 6.2% от децата и юношите между 9 и 17-годишна възраст страдат от депресия, като тя е по-честа при жените.
В сравнение с по-ранното детство, юношите по-често преживяват увеличаване на трудностите, с които се сблъскват. Трудности, които могат да повишат податливостта към депресия, са загуба на родител или отхвърляне от родител, социално отчуждение, бедност, натиск за добро представяне в училище и изисквания на родителите, романтични тревоги, страх за собственото бъдеще, лошо отношение от страна на другите и тормоз от връстници.
В сравнение със зрялата възраст, юношите разполагат с по-малко стратегии за справяне. Юношите са сравнително неопитни в справянето с тези стресови фактори, и може да прилагат по-малко адаптивни стратегии за справяне.
Депресията не е само неразположение
Депресията е нещо повече от временно неразположение или тъга поради конкретна причина. Тя е медицинско заболяване, което се нуждае от професионална помощ и може да бъде лекувано. Понякога не е лесно да се отличат чувствата на тъга, които всеки изпитва от време на време, от депресивното разстройство. Най-важните отличителни черти са личното страдание и отрицателното въздействие в социалния, междуличностния и професионалния живот, продължаващи повече от 2 седмици. Лекарите и психолозите се позовават на списък от симптоми, за да оценят дали пациентът отговаря на диагностичните критерии.
Разпознаване на депресията
Ако следните признаци са налице, вероятно е някои от тях да бъдат депресивни симптоми и въпросното лице да страда от депресия:
Загуба на интерес и удоволствие от предпочитани и преди извършвани дейности като излизане с приятели, гледане на футболен мач,
Оплаквания от хронична умора или липса на енергия; Влошаващо се представяне в училище,
Не успява да съсредоточи вниманието си и да се съсредоточи в ученето,
Изразява безнадеждност, безпомощност и общ песимизъм,
Загуба на апетит, загуба на тегло, безсъние или прекалено много сън, както и загуба на интерес към секса,
Експериментиране с наркотици или злоупотреба с тях по-често от очакваното,
Фиксира се върху смъртта, понякога и върху самоувреждащи поведения.
Тези симптоми обикновено засягат няколко области. Броят симптоми, както и тяхната тежест, могат да варират от човек на човек и с течение на времето.
Лечение на депресията
Най-важните стълбове в лечението на депресията са антидепресантите и психотерапията. Има и други варианти за специфични видове депресия или случаи, които са резистентни на обичайното лечение, както и допълнителни опции от различни области (спортни, творчески дейности, хранителен режим и т.н.). Често най-доброто решение е комбинация от няколко възможности за терапия.
